- магистър-фармацевт Борис Гинчев
- Билки , Здраве и красота , Черен дроб, жлъчка, детоксикация
- 0 коментари
- Тагове: черен дроб, артишок, детоксикация, отслабване, детокс, глухарче, прочистване от токсини, млечен бодил, куркума
Токсини – какво всъщност означава това понятие?
Стремежът на човека „да се отърве от токсините“ чрез процес на „детоксикация“ или „пречистване“ е дълбоко заложен в неговата природа – всеки иска да е здрав и да не задържа вредни вещества в организма, въпреки че няма лесен начин да се даде дефиниция на тези понятия от научна гледна точка. За неспециалиста понятието токсини е прекалено общо и включва всичко, което той би сметнал за „вредно“ – синтетични химикали, отпадъци на метаболизма, мъртви клетки, свободни радикали, бактериални метаболити и всякакви други излишни за работата на клетките и органите материи, които неточно биват наричани шлаки, слузи, отлагания и т.н. Много хора говорят оживено за токсини, без дори да могат да назоват конкретни такива. За специалистите, понятието токсин е строго дефинирано – това е биологичен продукт (най-често протеин, гликопротеин, полизахарид или липополизахарид) на растения, животни, бактерии, гъби или други организми, които имат антигенна структура и които нарушават нормалното функциониране на клетките и организма като цяло. В широката дефиниция за токсин обаче влизат и други вредни за организма вещества, които може да не са от биологичен, а от минерален или пък от синтетичен произход, и които може да нямат антигенни свойства, т.е. да не ангажират структурите на имунната система. Отпадните продукти на метаболизма, които в хода си на натрупване стават разрушителни за клетките и тъканите, се означават като автотоксини, и реално с тях имаме повече здравословни проблеми, отколкото с външните за организма вещества.
Детокс-концепцията – кое е в „компетенцията“ на природата и на какво можем да влияем?
След като имаме известна идея за „токсини“, на дневен ред идва разбирането за детоксикация, или просто „детокс“, която предизвиква силен интерес у потребителите – особено по време на големите празници и непосредствено след тях. Реално, организмът не спира да извършва денонощна детоксикация, главно чрез черния дроб, храносмилателната и отделителната система, потните жлези, кожата, белите дробове, лимфните пътища и навсякъде из клетките и междуклетъчното пространство чрез най-разнообразни ензимни реакции. Много неспециалисти и дори част от експертите са на мнение, че „детокс“ като здравна практика е безсмислено понятие и не съществува извън тези нормални биологични функции, което предполага, че организмът има свои темпове на детоксикация, на които не можем да повлияваме по никакъв начин - или пък можем, но в много слаба степен. Това в консервативната му форма също е грешно – чрез начина си на живот, хранене (и периодично гладуване също!), движение, дишане, лечение и разбира се - мислене, можем да улесним в значителна степен работата на своя организъм и да не го натоварваме прекалено с нови токсични вещества.
Детоксикационни процеси в черния дроб
На нивото на черния дроб, детоксикацията се извършва в две основни фази – фаза I (функционализация) и фаза II (конюгация), целта на които е превръщането на високореактивните молекули („токсините“) до слаботоксични водноразтворими съединения, които могат да се изхвърлят през бъбреците с урината. През първата фаза се извършва добавянето на кислород към молекулите или друга биохимична модификация на токсичните вещества, така че да се образува реактивен център, за който могат да се захванат конюгиращите (съединяващите) молекули от фаза II. Във функционализацията участват ензими от чернодробната фамилия цитохром-450 (CYP-450), отговорна и за метаболизма на редица лекарства и химикали. Реакциите, които се извършват с тяхно участие, са хидроксилиране, епоксидиране, S- и N-окисление, деалкилиране, дезаминиране, дехалогениране и т.н. Конюгацията се извършва с участието на ензимите глутатион-S-трансфераза, уридин дифосфат-глюкуронотрансфераза (UGT), N-ацетилтрансфераза (NAT) и сулфотрансфераза (SULT). Токсичните метаболити от фаза I се свързват под действието на тези ензими с вещества като глутатион, глюкуронова киселина, ацетатни и сулфатни групи, и в тази конюгирана форма се извеждат от организма през урината или жлъчката. Получените конюгати са предимно водноразтворими, нискотоксични и подходящи за безопасно елиминиране от организма.
NB! Основната “заслуга” на силимарина за чернодробната детоксикация се състои в това, че той потиска активността на ензимите от фаза I, водещи до бързото образуване на токсични междинни съединения, а ускорява активността на ензимите от фаза II, с което ускорява елиминирането им (6).
Не можем да постигнем всичко с една таблетка – трябва да се приоритизира.
От казаното е ясно, че не е възможно с едно магическо хапче да задвижим всички механизми, по които можем да разтоварим организма си от вредни вещества и въздействия. Не можем да приемем таблетки движение и бутилка чист въздух от магазина, а също така не е лесно, нито безопасно, постоянно да гладуваме и да се стремим единствено към „био“ и „детокс“ храна. Понеже черният дроб е главният орган, в който се извършват биотрансформациите на опасните и условно опасните вещества, диетичният и фармакологичният подход са най-ефективни, когато са насочени към улесняване и подобряване на неговата функция. Разбира се, можем да използваме паралелно слабителни, диуретични или диафоретични (увеличаващи изпотяването) добавки наред с тези за черния дроб, но за разлика от тези средства, които ускоряват също и изхвърлянето на ценни вещества с урината и изпражненията, наред с токсичните, чернодробно активните средства (remedia hepatica или просто hepatica) не предизвикват ускорена загуба на важни за метаболизма вещества. Черният дроб рециклира антиоксиданти, синтезира витамини, пренарежда едни вещества в други от едни и същи изходни суровини, обезврежда свободни радикали и отровни субстанции и представлява „полицейският пост“ за всичко, което поемаме през храносмилателната система и което пристига там по съдовата мрежа на порталната вена.
В този ред на мисли, наистина добрият „детокс“ продукт е фокусиран върху чернодробната и жлъчната функция, но същевременно усилва леко диурезата, стимулира храносмилателните жлези, поддържа нормалната перисталтика и едновременно с това е силен антиоксидант и противовъзпалително средство. Той Особено сполучлив опит е направен с хранителната добавка „Супер Тисилин“, която ще разгледаме по-детайлно.
Патологични състояния, при които Супер Тисилин може да окаже полезно действие:
Неалкохолна мастна чернодробна болест, алкохолно увреждане на черния дроб, фиброза, цироза (след съгласуване с лекаря), стеатохепатит, жлъчно-каменна болест със запазена проходимост на жлъчните пътища, затлъстяване, метаболитен синдром, дислипидемия, инсулинова резистентност; диспепсия, хроничен запек, функционална недостатъчност на храносмилателните жлези; при инфертилитет у двата пола.
Профилактични ползи у здрави възрастни лица:
За обща детоксикация и оптимална функция на черния дроб, жлъчния мехур и отделителната система; непосредствено преди, по време на и след епизоди на обилна консумация на храна и/или алкохол; при периодични разтоварващи диети, след продължително или агресивно медикаментозно лечение; за предпазване от и облекчаване на хронична умора, за добър жизнен тонус и настроение.
Детоксикационно и лечебно-профилактично действие на отделните компоненти на Супер Тисилин
Всеки от компонентите на Супер Тисилин има разностранна биологична активност и може да се използва при най-различни здравословни проблеми. В настоящото изложение ще обърнем основно внимание на действието на тези фитокомплекси по отношение главно на черния дроб, жлъчните пътища, храносмилателната и отделителната система, а някои по-странични данни ще бъдат споменати само в контекста на детоксикационните процеси.
Тисилин® Млечен бодил Екстракт (семена), стандартизиран до 80 % силимарин (140 mg)
Екстрактите от семената на млечния бодил (Silybum marianum от сем. Сложноцветни - Asteraceae), наричан още бял трън, са използвани още в древна Гърция и древния Рим срещу чернодробни и жлъчни нарушения, включително холестаза (жлъчен застой), иктер (жълтеница), чернодробна цироза, остър и хроничен хепатит, а също така за предпазване на черния дроб от алкохола и други токсични субстанции.
Под запазената марка Тисилин® се разбира екстракт от семената на млечния бодил, който е концентриран и нормиран до точно определено на 80% съдържание на силимарин. Силимаринът е главният активен фитокомплекс на белия трън и е практически най-изученият хепатопротектор. Поради надеждния му ефект и високата му степен на безопасност, той може да се използва както за поддържане здравето на черния дроб у здрави лица, така и при клинично изявени заболявания.
Силимаринът, чието наименование произлиза от ботаническото наименование на белия трън – Silybum marianum, представлява фитокомплекс от седем флавонолигнанови съединения – силибини А и В, изосилибини А и В, силикристини А и В и силидианин, плюс един флавоноид, наречен таксифолин. Флавонолигнаните са кондензационни продукти на таксифолина и фенолното съединение кониферилов алкохол (3). С най-висока антиоксидантна, антипролиферативна, антифибротична и хепатопротективна активност е сместа от силибините А и В, която се обозначава като силибинин, но за общия ефект на силимарина допринасят всички негови компоненти.
Главната област на приложение на силимарина (Thisilyn) e протекцията на чернодробните клетки (хепатоцитите), която се осъществява по антиоксидантни, противовъзпалителни, имуномодулиращи и други механизми. На нивото на хепатоцитите, силимаринът потиска ензимната активност, водеща до генерирането на реактивни кислородни видове (ROS) и други свободни радикали, и активира антиоксидантните ензими (супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза). В чревната лигавица той предизвиква хелиране (свързване с органични молекули) на различни минерални йони, задействащи генерирането на протективни за червата и черния дроб молекули.
Силимаринът е универсален хепатопротектор и поради факта, че облекчава както алкохолната, така и неалкохолната мастна чернодробна болест, понижавайки нивата на чернодробните трансаминази AST (аспартат аминотрансфераза) и ALT (аланин аминотрансфераза), на билирубина и проколагена. У здрави лица, които нямат чернодробно увреждане, профилактичният прием на силимарин намалява острото увреждане от алкохол и натрупването на мазнини по време н обилна консумация, каквато е по време на празнични мероприятия.
Силимаринът доказано предпазва сперматозоидите и яйцеклетките от деструктивното окислително действие на хроничния стрес, алкохола, ксенобиотиците, пестицидите, тежките метали, възпалението на репродуктивните тъкани и органи, йонизиращото лъчение и други фактори на средата (1). Поради това, той се използва като добавка за подобряване вероятността за успешно зачеване – както по нормалния начин, така и при асистирана репродукция. Поради факта, че силимаринът има лек фитоестрогенен ефект, не е изведена точна продължителност на приема, необходима за гарантирано подобряване на мъжката фертилност, но детокс добавките, които го съдържат, имат благоприятен ефект при инфертилитет у двата пола. Клинично увеличена жизненост и подвижност на сперматозоидите и потискат апоптозата (програмираната клетъчна смърт) у гранулозните клетки, заобикалящи и поддържащи метаболизма на съзряващите яйцеклетки.
Наред с предпазните си ефекти върху черния дроб, силимаринът има ренопротективен ефект, което е особено полезно при „детокс“ диети и гладуване – в хода на ускореното напускане на ненужни вещества пред бъбреците, тези чувствителни органи могат да претърпят оксидативно увреждане, което се облекчава и дори прекратява чрез антиоксидантното действие на флаволигнаните. Като илюстрация на това може да се посочи фактът, че силимаринът е използван за балансиране на тиоловите съединения при терминална диабетична нефропатия (2), който е важен за съхраняване на антиоксидантния статус в бъбречната тъкан.
Силимаринът има специфичното свойство да потиска ефлукс помпите в бактериалните клетки – това са специални мембранни протеин, които активно изхвърлят растителни антимикробни вещества и антибиотици (1). По тази причина, съдържащите го препарати са особено подходящи за усилване на антимикробния ефект на билки и лекарства, особено ако те са токсични за черния дроб.
Протектамин® (концентрат от броколи, зеле и спанак) (75 мг)
Протектамин е патентован екстракт от зеленчуци, принадлежащи към семействата Кръстоцветни (Cruciferae, Brassicaceae) – зеле (Brassica oleracea), броколи (Brassica oleracea var. italica), и Щирови (Amarathaceae) – спанак (Spinacia oleracea). Това е една подчертано антиоксидантна смес от природни фитохимикали от групите на хлорофилите, полифенолите, флавоноидите и глюкозинолатите. Екстрактът от броколи съдържа сярасъдържащото активно вещество глюкорафанин, което в организма се разгражда до сулфорафан – мощен антиоксидант и противовъзпалително средство в хепатоцитите, нормализиращо нивата на AST, ALT и гама-глутамил трансферазата (GGT). Съставките в екстракта от зеле облекчават раздразнението на стомашната и чревната лигавица и правят ускорения детоксикационен процес по-добре поносим за стомаха и червата. Спаначеният екстракт е богат на хлорофил, витамини, минерали и микроелементи, и осигурява на черния дроб кофактори за много детоксикационни ензими. Protectamins имат и пребиотичен ефект, дължащ се на съдържащите се в него фибри (полизахариди), подхранващи полезната чревна микрофлора, и също нормализиращи темповете на перисталтиката.
У плъхове е установено, че екстрактът от броколи увеличава активността на гените CPT-1, CD36 и CD68 (5), всеки от които има своя принос в детоксикационните процеси. CPT-1 кодира чернодробния ензим карнитин палмитоил трансфераза 1А, който катализира в многостепенен процес окислението на мастните киселини и превръщането им в енергия. CD36 кодира транслоказата на мастните киселини – ензим, транспортиращ холестерола и свободните мастни киселини през мембраните на адипоцитите в посока към тяхното разграждане вместо към натрупването им. Увеличената активност на CD68 у експресиращите го макрофаги оказва противовъзпалителен ефект и намалява степента на увреждане на засегнатите от възпалението тъкани, включително чернодробната.
Спаначеният екстракт проявява и лек диуретичен ефект, без да провокира загуба на минерални вещества с урината, понеже самият той ги допълва.
Екстракт от листата на артишок (50 мг), стандартизиран до 0.6% кафеоилхинни киселини
Артишокът (Cynara scolymus, сем. Сложноцветни – Asteraceae) е добре известният от западноевропейската и средиземноморската кухня деликатесен зеленчук, който има многостранни ефекти върху храносмилателната система. Използван е документирано в медицината от четвърти век преди Новата ера срещу диспепсия, храносмилателни нарушения, затлъстяване и чернодробни заболявания, а в съвременната медицина се назначава при възстановяване от хепатити и след оперативно отстраняване на жлъчния мехур (холецистектомия). Особено ценно негово свойство е да проявява едновременно холеретично (активира чернодробната жлъчна секреция) и холагогно (стимулира отделянето на жлъчката по жлъчния канал чрез контракции на жлъчния мехур) действие.
Артишокът намалява редица симптоми от страна на стомашно-чревния тракт като газове, крампи, дразнене на дебелочревната лигавица – както по принцип, така и по време на детоксикационни диети и прием на хранителни добавки. Той също така има лек диуретичен и холестеролопонижаващ ефект.
Главните активни компоненти са хидроксиканелените киселини - 1,5-дикафеоилхинните киселини със сборното наименование цинарин, кафеената и феруловата киселина, флавоноидите (лутеолин, цинарозид, сколимозид, изокверцитрин), витамин С, калий, магнезий и диетични фибри (7).
Екстрактът от листата на артишока подпомага детоксикацията и редукцията на телесното тегло по следните механизми: потискане активността на панкреатичната липаза, алфа-амилазата и алфа-глюкозидазата (с което намалява усвояването на мазнини и прости захари); ускорява продукцията и отделянето на жлъчни киселини и соли (съответно извеждането на мазнини и холестерол от кръвообращението), потиска възпалението и намалява образуването на свободни радикали; улеснява дейността на черния дроб и подобрява състава на чревната микробиота; подобряване на липидния и холестероловия профил и понижаване на кръвната захар (7). Диуретичното действие на артишока е от калий-съхраняващ тип, понеже растението е богато на този минерал и едновременно засилва уринирането, компенсирайки отделените при това количества калий.
Корен от глухарче
Глухарчето (Taraxacum officinale, сем. Сложноцветни – Asteraceae) е класическо „детокс“ растение, което има едновременно жлъчегонно, диуретично, нормализиращо перисталтиката и подобряващо храносмилателния процес действие. Всички части на растението имат употреба в медицината и фитотерапията, но за целите на чернодробната детоксикация се използват неговите корени – Taraxaci radix. Първи документират употребата на глухарчето при заболявания на черния дроб и слезката арабските лечители; китайците също го употребяват срещу отоци, недостиг на кърма, и за обща детоксикация още от древността и там е известно като Pu Gong Ying.В Китайската фармакопея от 2020 г. се споменават над 40 традиционни лекарствени средства, които го съдържат, и които се използват срещу стомашно-чревни неразположения и възпаление, гинекологични и андрологични заболявания, задръжка на течности и дори някои видове тумори (8). Поради специфичното му дрениращо тъканите и диуретично действие в областта на малкия таз, глухарчето често се причислява към увеличаващите репродуктивния потенциал средства.
Главните активни вещества в корените на глухарчето принадлежат към групите на тритерпеновите сапонини (лупенил ацетат, алфа- и бета-амирин ацетат, бета-ситостерол, даукостерол и др.), полифенолите (p-кумаринова и кафеена киселина, дихидросирингин) и флавоноидите (кверцетин, лутеолин, хризоериол), . Сесквитерпеновите лактони (сонхузид, цикориозид С, тараксафолид, иксерин D) имат горчив вкус и проявяват балансиращ храносмилането ефект – при отпадналост стимулират апетита, а при обилно хранене усилват активността на храносмилателните жлези за пълноценно усвояване на хранителните вещества. Същевременно, чрез засилване образуването и отделянето на жлъчката, те намаляват натрупването на излишни мазнини в черния дроб и адипоцитите. Фруктоолигозахаридите (FOS) са пребиотични фибри от корените на глухарчето, които благоприятстват развититето на полезната микрофлора и неутрализирането на ентеропатогените и техните токсини.
Глухарчето проявява обаче и собствена антимикробна активност срещу бактерии и патогенни гъби в червата, различна от пребиотичната. Негови компоненти нарушават целостта на мембраните, подвижността и деленето на клетките, като същевременно неутрализират реактивните кислородни видове, които се образуват под влиянието на бактериалните ендотоксини (липополизахариди) (8).
L-метионин
L-Метионинът (Met) е незаменина (есенциална) сярасъдържаща алфа-аминокиселина (AK), участваща в синтеза на структурните и регулаторните протеини. Понеже тялото не може да си я произвежда, трябва да си я набавяме с диетата. Met е важен за чернодробната функция, понеже е изходен материал за аминокиселините цистеин и таурин, на разностранно активния метаболит SAMe (S-аденозилметионин) и на универсалния клетъчен антиоксидант – глутатиона. Метионинът играе съществена роля в транскрипцията на ДНК и в генетичната регулация. Самият метионин участва по-слабо в каталитичните реакции, но образуващият се от него цистеин е важен донор на тиолова (сулфхидрилна) група -SH в много метаболитни реакции в черния дроб, включително детоксикацията от тежки метали, лекарства и токсични ксенобиотици. SAMe понижава серумните нива на чернодробните трансаминази и общия билирубин, Тауринът, друг метаболит метионина, потиска липогенезата и намалява увреждането на митохондриалните мембрани (Qi Song et al., 2021), увеличавайки така генерираната в хепатоцитите клетъчна енергия. Практически при всички хронични чернодробни заболявания, включително алкохолизъм и стеатоза, се наблюдава дефицит на метионин и нарушение на липидната обмяна. У здрави лица, метионинът ускорява чернодробната обмяна на вещества и енергия и често се влага в хепатопротектори, целящи засилено облекчаване дейността на черния дроб.
Куркума, екстракт от корен и коренище, 95% куркуминоиди
Куркумата (Curcuma longa, сем. Джинджифилови - Zingiberaceae) се използва от дълбока древност в източните страни като подправка, лекарство и хранително багрило. В настоящия продукт Супер Тисилин куркумата не е главният активен компонент, но включването ѝ има за цел да увеличи антиоксидантния ефект, да понижи възпалението в хепатоцитите и стомашно-чревния тракт и да облекчи въздействието на ускорената детоксикация върху перисталтиката. Главният ѝ активен компонент – куркуминът (диферулоилметан), проявява разностранно антиоксидантно действие – неутрализира реактивните кислородни видове – хидроксилния радикал, супероксидния анион и синглетния кислород, потиска липидната пероксидация и предизвиканото от пероксидите увреждане на ДНК. Куркуминът също така активира чернодробната детоксикация, като увеличава активността на P-гликопротеина, който играе ролята на „ефлукс-помпа“, изхвърляща токсични вещества от хепатоцитите по посока на жлъчната секреция, и на чернодробния изоензим CYP3A, участващ в голям брой реакции от фаза I на детоксикацията (Zhang W. et al., 2007).
Систематичен обзор и мета-анализ на данни от контролирани клинични проучвания показва, че куркуминът оказва противовъзпалително действие в черния дроб и понижава нивата на чернодробните трансаминази AST и ALT, и в по-слаба степен – на гама-глутамил трансферазата (9). Нараства значението на куркумина в превенцията и терапията на невирусните хронични чернодробни заболявания, свързани с алкохолизъм и неалкохолно омазняване на черния дроб, и за забавяне степента на фиброзиране и цирозиране на дроба. В контекста на общата детоксикация у здрави хора, куркуминът подобрява активността на храносмилателния процес и намалява оксидативното увреждане на стомаха, червата и жлъчните пътища.
Алфа-липоева киселина
Алфа-липоевата киселина (ALA) също е нутриент с многостранна биохимична активност, чиято употреба срещу диабетната полиневропатия, инсулиновата резистентност, нарушенията в паметта и невродегенеративните заболявания е добре документирана. ALA, подобно на силимарина, играе роля едновременно на хепато- и ренопротектор поради изразения си антиоксидантен ефект в двата вида паренхимна тъкан – бъбречната и чернодробната. Това я прави търсен компонент в детокс формулите, понеже предпазва бъбреците от претоварването по време на детоксикационни режими и диети, периодичното гладуване и калоричната рестрикция с цел понижаване на теглото и прочистване на организма като цяло.
Доказано е, че ALA облекчава острото и хроничното увреждане на бъбреците при исхемично-реперфузионно увреждане, диабетна и хипертонична нефропатия, и често се използва в поддържането на бъбречната функция при пациентите на хемодиализа (Dugbartey et al., 2024). Ренопротективните механизми включват увеличаване активността на антиоксидантните ензими (каталаза, супероксид дисмутаза), нивата на редуцирания глутатион, засилване активността на натриево-калиевите помпи, и понижаване нивата на провъзпалителните цитокини IL-6, IL-8, C-реактивния протеин и др. (10). Аналогични процеси протичат и на нивото на хепатоцитите, където ALA участва както в регулацията на глюкозния метаболизъм, така също в регенерацията на витамин С и витамин Е, и в отделянето на енергия в процеса на гликолизата, където участва като кофактор на пируват-дехидрогеназния комплекс (Umberto Capese et al., 2022).
БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
Супер Тисилин е формула, предназначена за възрастни над 18 години, с изключение на бременните и кърмачките, при които безопасността не е установена. Понася се много добре до отлично от повечето потребители, но има някои категории, които не трябва да го ползват. Супер Тисилин не се препоръчва за жени с естроген-зависима патология или с фамилна история за такава (фиброаденом, ендометриоза, миома, естроген-зависими тумори и т.н.), поради фитоестрогенната активност на симиларина. Пациенти, лекувани с антикоагуланти, независимо от причината, също следва да го избягват, за да не се увеличи рискът от съдови инциденти. Въпреки че формулата има силно хепато- и нефропротективно действие, пациенти с напреднала чернодробна и бъбречна недостатъчност не бива да го ползват без одобрението на лекаря си. Супер Тисилин също така не може да се използва при обструкция (запушване) на жлъчните пътища. Лица с алергия към растения от сем. Сложноцветни – глухарче, бял трън, невен, слънчоглед, лайка, хризантема и подобни, също следва да избягват употребата на Супер Тисилин.
ЛИТЕРАТУРА
- Muhmmad Nadeem Akhtar et al. Silymarin: A review on paving the way towards promising pharmacological agent. Int J Food Properties, Vol. 26, 2023, pp. 2256-2272.
- Eric Yarnell N.D., Kathy Abascal B.S., J.D., Robert Rountree, M.D. Clinical botanical medicine, 2nd Ed., Revised and expanded. Mary Ann Liebert, 2009
- Sameh AbouZid, Osama M. Ahmed. Chapter 14 – Silymarin Flavonolignans: Structure-Activity Relationship and Biosynthesis. In: Studies in natural products chemistry, Vol. 40, 2013, pp. 469-484.
- Hodges RE, Minich DM. Modulation of Metabolic Detoxification Pathways Using Foods and Food-Derived Components: A Scientific Review with Clinical Application. J Nutr Metab. 2015;2015:760689.
- Alicia Arredondo Eve et al. Impact of Broccoli on Molecular Biomarkers of Liver Health (P06-001). Current Developments in Nutrition, Vol. 3, Suppl. 1, June 2019
- Dominique Delmas et al. Silymarin and Cancer: A Dual Strategy in Both in Chemoprevention and Hemosensitivity. Molecules 25(9):2009. April 2020.
- Mohaddese Mahboubi. Cynara scolymus (Artichoke) and its efficacy in management of obesity. Buletin of Faculty of Pharmacy, Cairo University, Vol. 56, Issue 2, December 2018, pp. 118-120.
- Fan M, Zhang X, Song H, Zhang Y. Dandelion (Taraxacum Genus): A Review of Chemical Constituents and Pharmacological Effects. Molecules. 2023 Jun 27;28(13):5022.
- Mohammad Djafar Dehzad et al. Effect of curcumin/turmeric supplementation on liver functions in adults: a GRADE-assessed systematic review and dose-response meta-analysis of randomized controlled trials. Complementary Therapies in Medicine, Vol. 74, June 2023, 102952.
- George J. Dugbartey et al. Alpha-lipoic acid: A promising pharmacotherapy seen through the lens of kidney disease. Current Research in Pharmacology and Drug Discovery, Vol. 7, 2024, 100206.
Свързани продукти
Коментари (0)
Нов коментар