Лаксативни природни средства – видове и особености

Хроничният запек е основен здравен проблем на съвременното общество, засягащ около 16% от световното население, и около 33%  у лицата над 60-годишна възраст. Той понижава качеството на живот и увеличава значително медицинските разходи на персонално и национално ниво. Поради тази причина, познаването и използването на природните слабителни средства е от особено значение.

 Лаксативите биват растителни, минерални, микробиологични и синтетични (лекарствени продукти – не са обект на настоящото изложение). Най-ефективните сред растителните са:

• Сена лист (Cassia senna – Остролистна касия от сем. Бобови - Fabaceae). Богата на антрахинони (сенозиди) с дразнещо действие върху сетивните нервни окончания в дебелочревната лигавица. Стимулират перисталтиката и намаляват реабсорбцията на вода в червото.

• Американски зърнастец, кора (Каскара саграда, Frangula purschiana, сем. Зърнастецови - Rhamnaceae). Съдържа антрахинонови гликозиди (каскарозиди) със стимулантно очистително действие, подобно на сена. Слабителната зърника, плод (Rhamnus catharticus) e европейският му аналог.

• Къдрав лапад, корен (Rumex crispus, сем. Лападови - Polygonaceae). Съдържа антрахинони от групите на емодина, фисциона и хризофанола, а също танини, оксалати и етерично масло. Стимулиращо очистително, жлъчегонно, диуретично и антимикробно средство.

• С подобно действие са също Ревен, коренище и корен (Rheum palmatum var. tanguticum) и Алпийски лапад, корен (Rumex alpinus), и двата от сем. Polygonaceae. Често се влагат в комбинирани лаксативи.

• Алое, гел, сок и латекс от листата (Aloe vera – сборен термин за A. ferox, A. barbadensis и A. arborescens от сем. Кремови - Liliaceae).  Съдържа антраценови гликозиди (алоинозиди), производни на алоина, а също полизахариди и смоли. Най-силно очистителен е латексът (млечният сок), следван от сока и гела от листата. Има също противовъзпалително, ранозаздравяващо и имуностимулиращо действие.

• Индийски живовлек, семенни обвивки (Хуск, псилиум, Plantago ovata от сем. Живовлекови - Plantaginaceae). Нежно слабително средство, богато на диетични фибри, с увеличаващо обема на фекалните маси действие чрез задържане на вода в тях и механична стимулация на перисталтиката. Не се абсорбира и е подходящо за бременни и кърмачки. Спомага за чревната детоксикация и контрола на кръвната захар, липиди и холестерол. Има и пребиотичен ефект, като подхранва колониите на полезната микрофлора.

• Слива домашна, плод (Prunus domestica от сем. Розоцветни – Rosaceae). Плодовете, сиропите и сладката от синята слива са нежно слабително и диуретично средство с висока хранителна и антиоксидантна активност. Подходящи са при лениви черва и хроничен запек, може да помогне при хемороиди и дисбактериоза. Сливите са богати на витамин С, калий, фибри и органични киселини.

•  Ленено семе (Flaxseed, Lini semen) – от културния лен Linum usitatissimum, сем. Ленови – Linaceae. Семената съдържат 3-6% слузни вещества, съставени от един неутрален и два кисели полизахарида. Използва се след накисване (мацерация) в студена вода. Слузите действат омекотяващо на чревната лигавица и позволяват придвижване на уплътнените фекални маси. Гликозидът линамарин има изразено слабително действие.

• Слузни растителни дроги. Не се числят към класическите лаксативи, но подпомагат редовното изхождане чрез образуване на протективен слузест филм върху лигавицата на червата, облекчаване на механичното дразнене и възпаление и лубрикантния си ефект. Тук влизат корените от медицинската ружа (Althaea officinalis от сем. Слезови – Malvaceae) , цветовете и листата от слез (Malva sylvestris), семената от дюля (Cydonia oblonga от сем. Розоцветни – Rosaceae), листата от теснолист и широколист живовлек (Plantago lanceolata и P. major от сем. Живовлекови - Plantaginaceae) и др. Те се използват най-успешно в комбинирани лаксативни фитопрепарати.

• Глюкоманан от корените на конджак (Картофена палма, Amorphophalus konjak от сем. Змиярникови – Araceae). Сложен полизахарид, изграден от остатъци на глюкозата и манозата, на вид подобен на нишестето, но не се абсорбира и поради това може да се ползва от бременни и кърмачки. Силно хигроскопичен, поема вода и увеличава обема на изпражненията. Важно е да се пие с обилно количество вода, в противен случай може да причини запек. Увеличава чувството за ситост и свързва част от мазнините на диетата, подари което се включва в режимите за контрол на теглото.

• Рициново масло (Castor oil, Oleum Ricini) – студено пресовано масло от семената на рицина (с народното име Кърлеж) – Ricinus communis от сем. Млечкови – Euphorbiaceae. Съдържа глицериди на рициноловата, олеиновата и линоловата киселина, които под действието на липазата в червата отделят свободна рицинолова киселина, която действа като анионно повърхностно вещество, стимулиращо перисталтичните вълни. Не се препоръчва при бременност, освен в нейния край след 40-тата седмица, понеже може да стимулира маточните контракции.

• Магнезий (Mg) – безопасно слабително средство (солево очистително) с различна степен на абсорбция в зависимост от съединението, в което е включен. С по-добър лаксативен ефект са неорганичните (минерални) съединения – Mg оксид, карбонат и сулфат (последното, известно като английска сол или сол от гр. Епсъм, има драстично действие). Действа осмотично – привлича вода в чревния лумен, разрежда фекалните маси и ускорява извеждането им. Има и антиацидно действие – неутрализира стомашните киселини. Краткотрайният прием на Mg-очистителни – за 4-5 дни, е безопасен за бременни (оксид, карбонат), но по-дългата употреба, особено на английската сол, може да причини електролитен дисбаланс у плода със сериозни последици.

• Еритритол. Природен захарен алкохол със сладък вкус, производен на четириатомния монозахарид еритроза. Използва се като некалоричен, непричиняващ кариес, неутрален към кръвната захар подсладител. Има осмотичен лаксативен ефект при поемане на големи количества (20-30 г и нагоре), но редовната му употреба като диетичен подсладител в по-малки дози регулира водното съдържание на фекалните маси и предпазва от констипация. С подобен ефект са и другите захарни поливалентни алкохоли – лактитол, малтитол, ксилитол („брезова захар”), лактулоза и сукралоза.

• Пробиотици – Лактобацили, бифидобактерии и сахаромицети (дрожди). Не се числят технически към лаксативите, но също противодействат на хроничния запек, раздразненото дебело черво, хранителните алергии, чревните инфекции, хемороидите и  възпалителните чревни заболявания. Сахаромицетите, особено S. boullardii, действат както срещу запек, така и при диария. Пробиотиците контролират популациите на патогенните и условно патогенните бактерии и гъби, секретират бактериоцини, млечна киселина и средноверижни мастни киселини (MCT), произвеждат витамини и привеждат много компоненти на диетата в готов за усвояване вид. Доказано облекчаващи хроничния запек пробиотици са Lactobacilllus acidophilus, Lacticaseibacillus rhamnosus, Limosilactobacillus reuteri, Lactiplantibacillus plantarum, Lactibacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, Bifidobacterium animalis subsp. lactis.

Пробиотиците скъсяват времето за постигане на първата дефекация, намаляват транзитната честота, оптимизират нормалните съотношения между видовете пробиотици и патогени в червата, намаляват образуването на провъзпалителни цитокини и секретират антимикробни пептиди и противовъзпалителни късоверижни мастни киселини. Комбинират се отлично с пребиотични фибри като псилиум, глюкоманан, фруктоолигозахариди (вкл. инулин) и патентовани комбинации като полигликоплекса (PGX®).